Проф. Николай Овчаров: Гордият български лъв и Северномакедонският мишок
Проф. Николай Овчаров
„ Каквото потърсило, такова се обадило. “ Така споделя и българският, и така наречен северномакедонски народ. Друга орис не можеше да се чака за Христиан Мицкоски и неговата ВМРО-ДПМНЕ, които си разрешиха години наред да „ дърпат българския лъв за опашката “. На 9 юли в Брюксел и Страсбург стана пределно ясно кой е „ царят на джунглата “ и кое е мишлето, криещо се из храсталаците. Тогава се разбра, че точно България, а не мъничето Северна Македония е пълновръстен член на мощния и античен Европейски съюз. Но дано забележим хронологията на този провал на македонизма – законосъобразен край на една дълга историческа сага.
България бе първата страна, която на 15 януари 1992 година призна тогавашната Република Македония след излизането й от Югославия. Естествено това в никакъв случай не бе прието с признателност в цялостна степен от нашите югозападни съседи. Тези дни Мицкоски за следващ път се изцепи, че още тогава България „ желала да унищожи македонската нация “.
Тогава аз работех по дисертацията си във Вардарска Македония и персонално съм очевидец по какъв начин тези от Скопие чакаха с боязън цистерните с нефт от Бургаската рафинерия (за по-младите – днешния " Лукойл " ), тъй като Гърция бе блокирала всички жизненоважни за младата страна доставки на горива.
Следваха години, когато сякаш най-накрая сред двете принудително разграничени елементи на българския народ щеше да спечелва мир и обич. Правителството на ВМРО-ДПМНЕ под управлението на Люпчо Георгиевски (1998-2002) имаше положително отношение към България, а самият той през 2006 година одобри българско поданство. Такъв беше и вторият президент на младата република Борис Трайковски, умрял в 2004 година при съмнителна самолетна злополука.
Но не щеш ли президент по-късно става Бранко Цървенковски, прочут със своята антибългарска и сърбоманска настройка, въпреки и той в един миг да подава документи за българско поданство, както още стотици хиляди северни македонци.
А от 2006 до 2016 година министър-председател на изцяло променената политически ВМРО-ДПМНЕ е различен българофоб – Никола Груевски, който се прочу с идиотската самодейност за „ възвръщане на античната популярност на Македония “ – сякаш наследница на Александър Велики. За неговото злополучно ръководство през днешния ден припомня единствено бутафорният център на Скопие, а самият Груевски е дезертьор от правораздаването, намерил леговище в Будапеща.
Лъч вяра за добросъседство се появи чак през 2017 година, когато изборите бяха извоювани от СДСМ, а министър-председател стана умереният Зоран Заев. Той също не пропускаше антибългарската реторика изключително по време на избори, само че въпреки всичко имаше по-трезв взор върху политиката. Именно това по-реалистично отношение към балканските въпроси докара до двата контракта със съседите България и Гърция.
С Преспанското съглашение от юни 2018 година страната промени конституцията и името си на Република Северна Македония, като се отхвърли от всички искания към историята на Гърция. На 1 август 2017 година в Скопие сред министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев бе подписан Договор за другарство, добросъседство и съдействие, влезнал в действие от 14 февруари 2018 година
Именно ситуациите от този междудържавен юридически акт са в основата на днешните несъгласия. Макар да признава единствено отчасти историческата истина, в него северномакедонската страна подписва, че двете страни имат „ обща история “ и „ общи исторически събития и персони “, които би трябвало да бъдат отбелязвани посредством „ взаимни празнувания, ориентирани към подсилване на добросъседските връзки в духа на европейските полезности “.
„ Двете Договарящи се страни ще предизвикват дейното и гладко съдействие в региона на културата, образованието, опазването на здравето, обществената политика и спорта. “ „ Нито една от Договарящите се страни няма да подхваща, подтиква и поддържа дейности, ориентирани против другата страна, които имат вражески темперамент. “
„ Двете Договарящи се страни ще подхващат ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните връзки. “
Как ви се коства – изпълнено ли е с днешна дата нещо от подписания през 2017 година формален контракт от страна на РСМ? И това е по този начин освен заради мекушавата и непоследователна политика на министър председателите от СДСМ, само че и тъй като на 24 юни 2024 година на власт пристигна със своята ВМРО-ДПМНЕ откровеният българомразец Христиан Мицкоски, ненавиждащ от дъното на душата си всичко българско.
Започна същинска лавина от мръсотия към българите, както и целеустремено гонене на хората в РСМ, посмели да се нарекат „ българи “. Същевременно беше подхваната тотална офанзива в Страсбург и Брюксел, където безусловно се правеха опити да се купуват евродепутати за идеята на така наречен „ македонски идентитет “.
Всичко това видяхме „ онлайн “ в Страсбург напролет на 2022 година дружно с другите двама ръководители на Националния „ Кръг за Македония “ - проф. Ана Кочева и проф. Пламен Павлов. Тогава в серия изяви в Европейския парламент се опитахме да убедим представителите на останалите членки на Европейски Съюз в българската истина.
А месец по-късно бе признато така наречен френско предложение, с което Европейският съюз наложи ясни правила на РСМ по пътя към приемането й в организацията.
Вместо да се укроти, Мицкоски ускори пропагандата и езика на омразата към нашата страна, чиито фалцет се въздигна до истерични нотки. Така се стигна до паметния 9 юли 2025 година, когато с голямо болшинство Европейският парламент сподели „ не! “ на опитите за кражба на история и просвета от страна на РСМ по отношение на своите съседи. Шамарът бе оглушителен и замайващ, което се вижда от жалното скимтене и гневен писък по изгубения „ македонски идентитет “ и „ язик “.
Всъщност това е „ комичен рев “. От българска страна никой и в никакъв случай не е посягал на идентичността на жителите на Република Северна Македония. В признатата с цялостно единомислещия от Народното събрание на Р България „ Рамкова конвенция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Република Северна Македония “ от 09.10.2019 година единствено се обрисуват „ алените линии “, които нашите югозападни съседи не трябва да минават. А те са свързани най-много с премахването на „ езика на омразата “ и изпълняването на подписания от РСМ контракт с България.
За да бъда пределно явен, ще се опитам да дефинирам двата съществени постулата, от които по никакъв метод българската страна не би трябвало да се отстъпва дружно със заложената във „ френското предложение “ уговорка за конституционно признание на българите в РСМ:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
2. Езикът, на който се приказва в днешната РМС до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма.
Всичко това по никакъв метод не нарушава днешния „ идентитет “ на жителите в Република Северна Македония. България признава, че в този момент там има самостоятелен народ с език, построен върху българската езикова норма. Категорично обаче е належащо да спре кражбата на българска история и просвета. Това може да е единствената основа за добросъседство и предоставяне на „ зелена светлина “ за приемане на РСМ в Европейски Съюз. Защото в противоположен случай ние, българите, ще би трябвало да обясняваме на децата си, че Самуил е бил македонски цар, а братя Миладинови събирали македонски песни.
